Пътуването - да дишаш свободно!

Herzlich Willkommen

Предвкусването при откриване на нови хоризонти е съпроводено обикновено с вълнение. Иска ти се да запечаташ всеки миг, не само когато достигнеш някое вълшебно място (така се оказва почти винаги  ), а буквално да проследиш всяка своя крачка по пътя си натам.., и като си гледаш кадрите да те топли спомена в студените зимни вечери.., или просто пак да си помечтаеш за топлината на щедрото лятно слънце, за различните *възможности*, които си прозрял, че се отварят пред теб, за красотата, сред която си бил и ти, та дори *мостовете*, които си докоснал.

Пътуването към едно място е и отпътуване от друго, затова запомняш всяко облаче, попаднало пред очите ти в тъкмо този момент...

Утринното зарево е изпълнено с надежди, очаквания, споделени копнежи, сладка дрямка тежи още върху клепачите, а очите се борят да не изтърват всеки нюанс на червеното, оранжевото, жълтото, синьото.. Колко цветове има един изгрев?...

Виж, друмищата са друга бира.., те обикновено не са обект на фотосесии.., но пък тръгнали да следваме пътеката на пътешественика неволно забиваме нос надолу и като детективи се взираме и броим крачките на миналите пред нас..

От автобус най-добре се усеща движението на времето.. дали ние минаваме през него или то през нас.. не знам, но помня усещането за вятъра в косите, дори при затворен прозорец..

 А спокойствието от движението ми е любим момент.., все едно да си сложиш в кутия малко слънчеви лъчи ;)

но винаги продължаваш..

и вятъра в косите не спира

не спира..

не спират и освежаващите идеи

не секва и любопитството

***

Май.... * вече искам да украсим дома си за Коледа..,*
                           да замирише... * на канела и джинджифил,*
да направя нещо с панделки, конци, копчета *
                           * и други такива интересни джунджурии,
             *да напълня стъкления чайник с уханна мента или мащерка,*
                                  *да си изкарам пастелите,
                                                   да стоя на топличко сгушена или да чета книга..,*
              *толкова много неща искам да направя,
                                                                че само *Коледния дух ще помогне. **

                                 * 
                                    * 
                                 * 
                            *          
                             *
                                  *
                                         * 
                                                 * *
                                                                                                                *

**PS. Започвам да си пиша писмото .... 

Quiet songs

Прекрасна музика за ценители :)


Set List City Winery - 2011 Summer Residency NYC by Bebel Gilberto

и още малко

Quiet songs by Bebel Gilberto

Артистично (ROMA)

Angelo Debarre & Ludovic Beier - 13 - Premier Bal by tieryma

Как запомняме нещата, зависи от различни фактори,

но най-често те са: време, настроение, музика, компания.

Как да не наречеш тази тераска първата.. , като тя беше първото, изключително, даже стъписващо красиво нещо, което видяхме, стъпвайки за пръв път в Рим!

как ми напира желание да подхвана проучване...,

кой полива тези цветя :))) , кой знае, може да излезе роман от това ;)

Няма да пиша за всички онези места дали на Рим прозвището - вечен..

На Рим аз най му обичам незабележителностите :)

стени, съставени от *незабележителна* история, опасващи целия град, 

скрити съкровища, прокрадващи се иззад някоя известна църква

 антики, разпръснати щедро за търсещия поглед

столове и кресла, ремонтирани 

на места,

наречени  

Laboratorio

 

А какво му викаш на това, да ти свърши батерията на такова емблематично място

/цвета не е манипулиран/

като споменах фактора време, нека да дам пример за това...

Деня, в който пуснахме по монетка ;)

                                                 за да се върнем отново

И го направихме :) 

с нови сили, с нови батерии, с нови очаквания,

на старите места

да намерим

нови *незабележителни* красоти,

спотаени в тиха уличка 

или върху сграда в края на уличката ;)

А колко ли сме били симпатични(двамката), щом един господин се приближи и ни каза... ейй там има една много хубава уличка, туристите не я виждат много :)))

                 
  а тя..., е само красива, нищо повече.., притихнала...

                                           и само слънчеви зайчета пробягват

Гълъбите в Рим са много, но тези са много интересни, те са влюбени.

 
            ..мога да продължа така вечно ;),

но няма толкова място в блога, да побере всички емоции, чувства, впечатления от този град....

ще спомена само Via De Coronari ***

и с този кадър ще завърша с отворен край ;)

                          ...............следва продължение.................

Клъв, клъв, семенца и листенца ;)

Ето ги и сусамените ми кълнчета :)..., другите ми любими досега са кълнчетата от люцерна, наистина си хрупкат! Предстои издирване на семенца за покълване от лук, ряпа, броколи, синап, киноа..., като се сетя за другите пак ще пиша, да се подсещам ;) !

Днес

Айде на хаирлия да е, сложих първите си кълнове

 пшеница

 

люцерна

 сусам(не намерих снимка на кълнове от сусам)

боб мунг

Та, снимките са от нета.., когато(ако) моите кълнове станат фотогенични ;) ще добавя собствен опит, както се надявам и да обогатявам колекцията от семенца ) .

Никога не е късно

Никога не е късно..
да се забавляваш..., да откриваш нови начини за разкриване на собствените възможности, възможности за забавление, за потъване в безвремие, както и за намиране дори на почитатели ;)

Условие за откриване на един такъв начин е, да ти подарят пастелчета

...после започва забавлението, започваш да си припомняш как се рисува, преглеждаш стотици майсторски работи.., опитваш се да копираш посоките и цветовете от вече нарисувани неща и четеш (най-вече за пастелите) дискусии и съвети как се извежда светлината..


..не мисля, че съм научила коректно, нито пък съм следвала точно съветите на професоналистите.., но може би е достатъчно да започна да харесвам все повече всеки следващ лист хартия, съхранил някой идиличен епизод.

Важен момент в рисуването е, да харесваш много това, което искаш да пресъздадеш, дори да не го направиш абсолютно точно(защото такова ти е харесало), върху пастелите са останали отпечатъците ти, запечатано е и времето, което си стоял пред статива, часовете, дните, които си чакал, докато дойде времето да рисуваш..

и ето ги възможностите за експериментиране и усещането, че се получава, че нещо създаваш, че.. радваш и любимия човек, който винаги е бил убеден, че ти можеш да рисуваш, още преди да ти подари пастелчетата



 

 еми това е, продължавам.. :-p

Зелени времена

илиии.. какво да правим с обувките

Става дума за обувки от биоразградими материали, в които са вградени "спящи" семенца. След като изпълнят функцията си на аксесоар за крака, обувките трябва да престоят известно време във вода, след което да се закопаят в почвата - в двора, на балкона, дори в парка. И ви остава само да изчакате какво ще израсте от тях - цвете или дръвче.

http://www.oatshoes.com/

Дано такива идеи да станат достъпни и реални за по-голямата част от човечеството.., за да има избор и алтернативи..