16.12.2011 г.

Пътуването - да дишаш свободно!

Herzlich Willkommen
Предвкусването при откриване на нови хоризонти е съпроводено обикновено с вълнение. Иска ти се да запечаташ всеки миг, не само когато достигнеш някое вълшебно място (така се оказва почти винаги  ), а буквално да проследиш всяка своя крачка по пътя си натам.., и като си гледаш кадрите да те топли спомена в студените зимни вечери.., или просто пак да си помечтаеш за топлината на щедрото лятно слънце, за различните *възможности*, които си прозрял, че се отварят пред теб, за красотата, сред която си бил и ти, та дори *мостовете*, които си докоснал.

Пътуването към едно място е и отпътуване от друго, затова запомняш всяко облаче, попаднало пред очите ти в тъкмо този момент...


Утринното зарево е изпълнено с надежди, очаквания, споделени копнежи, сладка дрямка тежи още върху клепачите, а очите се борят да не изтърват всеки нюанс на червеното, оранжевото, жълтото, синьото.. Колко цветове има един изгрев?...





Виж, друмищата са друга бира.., те обикновено не са обект на фотосесии.., но пък тръгнали да следваме пътеката на пътешественика неволно забиваме нос надолу и като детективи се взираме и броим крачките на миналите пред нас..


От автобус най-добре се усеща движението на времето.. дали ние минаваме през него или то през нас.. не знам, но помня усещането за вятъра в косите, дори при затворен прозорец..

 А спокойствието от движението ми е любим момент.., все едно да си сложиш в кутия малко слънчеви лъчи ;)

но винаги продължаваш..

и вятъра в косите не спира


не спира..


не спират и освежаващите идеи

не секва и любопитството







Etsy