Да си забодеш PIN-че

различни и все пак пълно с романтика

Пътуването - да дишаш свободно!

Herzlich Willkommen

Предвкусването при откриване на нови хоризонти е съпроводено обикновено с вълнение. Иска ти се да запечаташ всеки миг, не само когато достигнеш някое вълшебно място (така се оказва почти винаги  ), а буквално да проследиш всяка своя крачка по пътя си натам.., и като си гледаш кадрите да те топли спомена в студените зимни вечери.., или просто пак да си помечтаеш за топлината на щедрото лятно слънце, за различните *възможности*, които си прозрял, че се отварят пред теб, за красотата, сред която си бил и ти, та дори *мостовете*, които си докоснал.

Пътуването към едно място е и отпътуване от друго, затова запомняш всяко облаче, попаднало пред очите ти в тъкмо този момент...

Утринното зарево е изпълнено с надежди, очаквания, споделени копнежи, сладка дрямка тежи още върху клепачите, а очите се борят да не изтърват всеки нюанс на червеното, оранжевото, жълтото, синьото.. Колко цветове има един изгрев?...

Виж, друмищата са друга бира.., те обикновено не са обект на фотосесии.., но пък тръгнали да следваме пътеката на пътешественика неволно забиваме нос надолу и като детективи се взираме и броим крачките на миналите пред нас..

От автобус най-добре се усеща движението на времето.. дали ние минаваме през него или то през нас.. не знам, но помня усещането за вятъра в косите, дори при затворен прозорец..

 А спокойствието от движението ми е любим момент.., все едно да си сложиш в кутия малко слънчеви лъчи ;)

но винаги продължаваш..

и вятъра в косите не спира

не спира..

не спират и освежаващите идеи

не секва и любопитството

Артистично (ROMA)

Angelo Debarre & Ludovic Beier - 13 - Premier Bal by tieryma

Как запомняме нещата, зависи от различни фактори,

но най-често те са: време, настроение, музика, компания.

Как да не наречеш тази тераска първата.. , като тя беше първото, изключително, даже стъписващо красиво нещо, което видяхме, стъпвайки за пръв път в Рим!

как ми напира желание да подхвана проучване...,

кой полива тези цветя :))) , кой знае, може да излезе роман от това ;)

Няма да пиша за всички онези места дали на Рим прозвището - вечен..

На Рим аз най му обичам незабележителностите :)

стени, съставени от *незабележителна* история, опасващи целия град, 

скрити съкровища, прокрадващи се иззад някоя известна църква

 антики, разпръснати щедро за търсещия поглед

столове и кресла, ремонтирани 

на места,

наречени  

Laboratorio

 

А какво му викаш на това, да ти свърши батерията на такова емблематично място

/цвета не е манипулиран/

като споменах фактора време, нека да дам пример за това...

Деня, в който пуснахме по монетка ;)

                                                 за да се върнем отново

И го направихме :) 

с нови сили, с нови батерии, с нови очаквания,

на старите места

да намерим

нови *незабележителни* красоти,

спотаени в тиха уличка 

или върху сграда в края на уличката ;)

А колко ли сме били симпатични(двамката), щом един господин се приближи и ни каза... ейй там има една много хубава уличка, туристите не я виждат много :)))

                 
  а тя..., е само красива, нищо повече.., притихнала...

                                           и само слънчеви зайчета пробягват

Гълъбите в Рим са много, но тези са много интересни, те са влюбени.

 
            ..мога да продължа така вечно ;),

но няма толкова място в блога, да побере всички емоции, чувства, впечатления от този град....

ще спомена само Via De Coronari ***

и с този кадър ще завърша с отворен край ;)

                          ...............следва продължение.................

Никога не е късно

Никога не е късно..
да се забавляваш..., да откриваш нови начини за разкриване на собствените възможности, възможности за забавление, за потъване в безвремие, както и за намиране дори на почитатели ;)

Условие за откриване на един такъв начин е, да ти подарят пастелчета

...после започва забавлението, започваш да си припомняш как се рисува, преглеждаш стотици майсторски работи.., опитваш се да копираш посоките и цветовете от вече нарисувани неща и четеш (най-вече за пастелите) дискусии и съвети как се извежда светлината..


..не мисля, че съм научила коректно, нито пък съм следвала точно съветите на професоналистите.., но може би е достатъчно да започна да харесвам все повече всеки следващ лист хартия, съхранил някой идиличен епизод.

Важен момент в рисуването е, да харесваш много това, което искаш да пресъздадеш, дори да не го направиш абсолютно точно(защото такова ти е харесало), върху пастелите са останали отпечатъците ти, запечатано е и времето, което си стоял пред статива, часовете, дните, които си чакал, докато дойде времето да рисуваш..

и ето ги възможностите за експериментиране и усещането, че се получава, че нещо създаваш, че.. радваш и любимия човек, който винаги е бил убеден, че ти можеш да рисуваш, още преди да ти подари пастелчетата



 

 еми това е, продължавам.. :-p

котката си стигна опашката

Един случаен ден, си помислих какво бих включила в автобиографията си, ако един ден реша да я напиша. Помислих, помислих, спомних си много и различни моменти, обаче каквото и да преминаваше въображаемата селекция в отдел избрани (намиг), все беше някак.... моменти, които са ме огорчили.
Защо ли?!? Аз дори не съм злопаметен човек (не че не си слагам обичката..), а чисто и просто не бих могла да си споделя съкровените най-най моменти, най-хубавите. Мога да кажа на някой това, на друг онова, но не бих изляла всичко 'мое' , най-щастливото, най-красивото.. на всеки. Ха, не че всички ще се юрнат да ми четат житието и битието...
....но... простоо -- "Не, не, не мога такива неща да правя" .

И все пак, тършувайки из главата си, си спомних какви ли не особени моменти, всичките уееко в макро режим (...), ще рече запечатан момента от близо, в детайл, с перфектното си изображение... хммм вероятно идеализирано, или не.., но каквото и да е, във всеки случай фона ми се губи. Верно, отива му цветово,... усещам, че е подходящ, но не ми се ще да го изяснявам, станал е вече неинтересен.

В кратките си и моментни(веднъж-дваж на година-две) опити да съчетавам думи, я в рима, я в по-разказвателно-оцветен режим... сътворих едно оранжево нещо, наречено..


*различно*

***всъщност, не си стигна опашката..
Хвана я за кратко, но я изтърва и сега пак обикаля около себе си, да се стигне..

Снимки, снимки, снимки, или снимка

Толкова пъти съм го виждала по други блогове.., невероятно удоволствие е да видиш как от едно нещо с два-три дребни размаха се раждат нови проекции, нови хоризонти, нови перспективи.., нови удоволствия от правенето на нещо :)