по следите на Виена - есенна, лятно прохладна и лятно кипяща

Няколко пъти все започвах разказ за Виена..., но така и не завършвах започнатото в главата си и не го пренасях с черни букви на бял фон ;)

да направя опит сега..

I-ва част. (октомври 2008г.)

А каква да бъде Виена, след като първия уловен кадър беше този... Vienna Magic :)

Първия път, когато видях Виена беше м.октомври.

Love in october...

Тя ни посрещна с цялата си прелест на разноцветна есен, с чистите си улици, с оживени площади, пълни с хора, тръгнали жадни за слънце.. На мен ми се струваше естествено да е хубаво времето(около 14-15 °C), защото сравнявах с тукашната есен(която за мен е най-хубавия сезон във Варна), но по-нататък разбрах, че хората така са се намръзнали целогодишно, че всеки слънчев лъч се посреща с възторг.

Макар сутринта да ни посрещаше с мъгла, покрила разноцветни листа, денят постепенно ни приканваше да напуснем мансардната стая в хотела и да закрачим из непознатите улици. Тук е мястото да вметна, че когато ни хрумна да посетим града, първо надзърнахме в Google maps, и първото ми впечатление беше хмм, доста стресиращо.., всички улици ми звучаха безкрайно еднакви, а местата за посещение(според снимките) може би не толкова атрактивни след двете ни разходки до Рим(това може би някой друг път).., това беше месец и половина по-рано.. Стана така обаче, че когато погледнахме втори път в чичко Гугъл.., Виена ни се стори ммммного симпатична, и решихме да си направим един дълъг уикенд..
Литнахме, кацнахме, мен не ме спряха(защото бухах като препил и препушил моряк)..
Може би заради това, че бях болна, не се задържахме много в закрити помещения, ни помогна да крачим целодневно(три дена подред) и да хванем магията ..

магията на град, в който запазват красотите..,

град, в който сутрешната октомврийска, меко(леко) разсеяна околодунавска мъгла придава очарование на отколешната традиция, макар да е позиционирана сред ръмжащи съвременни машини..

Първия път, когато я посетихме, Виена ни показа по най-омайния начин красивите си ъгълчета, зарази ни с жаждата си за приключения, чрез хората, които срещахме.. (възможно е и да са били предимно туристи :) ), посрещна ни с приказни места

показа ни романтичната страна на Пратера,



развесели ни освен със закачливото си октоврийско виенско слънце



и с нормалните.... си места за живеене и прекарване на свободното време.



...докато най-накрая ни превзе съвсем и ни затвърди убеждението, че трябва да я видим отново..,
........ и за повече!