8.12.2010 г.

котката си стигна опашката

Един случаен ден, си помислих какво бих включила в автобиографията си, ако един ден реша да я напиша. Помислих, помислих, спомних си много и различни моменти, обаче каквото и да преминаваше въображаемата селекция в отдел избрани (намиг), все беше някак.... моменти, които са ме огорчили.
Защо ли?!? Аз дори не съм злопамет
ен човек (не че не си слагам обичката..), а чисто и просто не бих могла да си споделя съкровените най-най моменти, най-хубавите. Мога да кажа на някой това, на друг онова, но не бих изляла всичко 'мое' , най-щастливото, най-красивото.. на всеки. Ха, не че всички ще се юрнат да ми четат житието и битието...
....но... простоо -- "Не, не, не мога такива неща да правя" .

И все пак, тършувайки из главата си, си спомних какви ли не особени моменти, всичките уееко в макро режим (...), ще рече запечатан момента от близо, в детайл,
с перфектното си изображение... хммм вероятно идеализирано, или не.., но каквото и да е, във всеки случай фона ми се губи. Верно, отива му цветово,... усещам, че е подходящ, но не ми се ще да го изяснявам, станал е вече неинтересен.

В кратките си и моментни(веднъж-дваж на година-две) опити да съчетавам думи, я в рима, я в по-разказвателно-оцветен режим... сътворих едно оранжево нещо, наречено..


*различно*
















***всъщност, не си стигна опашката..
Хвана я за кратко, но я изтърва и сега пак обикаля около себе си, да се стигне..










Няма коментари:

Публикуване на коментар

Etsy